Желязодефицитна анемия

Анемията е намаление на хемоглобина и/или червените кръвни клетки (еритроцити). Те имат основно значение за пренасянето на кислород до всички тъкани и органи в тялото.

Различните лаборатории имат различни референтни стойности на хемоглобин, но по стандарт се приемат следните стойности:

• за мъже – над 130г/л
• за жени – над 120г/л
• за бременни – 100 г/л.

Много често анемиите протичат безсимптомно. Това основно зависи от тежестта на анемията. Когато става въпрос обаче за хроничен процес, който настъпва бавно във времето, организмът се адаптира към тези по-ниски стойности на хемоглобина и анемията не се усеща заради липса на симптоми. Основните симптоми също са различни – от най-леки, каквито са лесна уморяемост, намалена работоспособност, до прогресиращи, свързани с недостиг на кислород до всяка клетка. Може да имаме разсеяност, раздразнителност, нарушена концентрация, чупливи нокти.

При анемиите свързани с дефицит на витамин B12, най-характерни симптоми са:

• липса на апетит
• неврологична симптоматика (полиневропатия, нарушения на паметта, промени в поведението)

Според тежестта си се разделя на:

• лек анемичен синдром
• умерен анемичен синдром
• тежък анемичен синдром

Според причината за възникване:

• анемии, причинени от намален синтез на червени кръвни клетки
• анемии, в резултат на разрушаване на червените кръвни клетки
• анемии, резултат от повишена консумация.

За диагностицирането на вида анемия е необходимо да се изследват:

• желязо
• ЖСК
• феритин
• ниво на витамин В12
• фолиева киселина

Най-често при пациенти над 65 години се наблюдава дефицит на витамин В12 . Такива хора развиват мегалобластна анемия. Тогава се налага провеждане на субституираща терапия.

По време на бременност и кърмене потокът от желязо върви от майката към детето, тогава майката развива железен дефицит. Затова е добре да се проследяват стойностите на желязо, ЖСК, феритин по време на бременност, по време на кърмене и в периода до 3 месеца след приключване на кърменето.

Терапевтичния подход на първо място се определя от вида на анемията. При вторичните анемии, които са резултат от друго заболяване , трябва да се лекува основното заболяване. Важно е човек да не провежда самолечение. При установяване на дефицитно състояние е най-уместно лекар да определи вида на заместителното лечение, дозата и продължителността на назначената терапия.

В основата на превенцията на заболяванията са профилактичните прегледи, които трябва да се извършват ежегодно.