Метаболитният синдром като предпоставка за нарушена чернодробна функция

През последните десетилетия гастроентеролозите в световен мащаб се срещат все по-често с пациенти с неалкохолна стеатозна чернодробна болест. Заболяването се характеризира с увеличено натрупване на масти в чернодробните клетки.

Стеатозата невинаги е съпроводена с оплаквания, но крие сериозен риск от развитие на атеросклероза (мастите се натрупват не само в черния дроб, а и в кръвоносните съдове) и сърдечно-съдови проблеми, включително инфаркт или инсулт.

По данни на Световната гастроентерологична организация честотата на неалкохолната чернодробна стеатозна болест се е удвоила през последните 20 години и е една от първите причини за чернодробно заболяване в Западния свят.

Причините за развитието на стеатозата са комплексни – вродени метаболитни дефекти (болест на Wilson), нездравословно хранене, медикаментозно лечение (кортикостероиди, естрогени, предозиране на витамин А и други), факторите на средата – като например работа с токсични материали и т.н.

Нерядко причината за неалкохолната чернодробна стеатозна болест е част от т.н. метаболитен синдром, включващ захарен диабет, инсулинова резистентност, хипертонична болест, затлъстяване и хиперлипидемия.

Въпреки че при това заболяване стойностите на чернодбробните ензими невинаги са повишени, комплексното изследване на още няколко показателя и провеждането на абдоминална ехография е една разумна профилактична практика. Защото и в този случай, както при всички заболявания, които водят до усложнения, хронифициране и влияят негативно върху качеството на живот, са важни профилактичните прегледи и изследвания, провеждани поне веднъж годишно – холестерол, кръвна захар на гладно, чернодробни ензими, бъбречна функция (урея и креатинин), ултразвукова диагностика.
Ранното въздействие върху рисковете е от съществено значение за справяне със заболяването – постепенно и трайно намаляване на теглото, без драстично гладуване, с балансиран хранителен режим, контрол на холестерола и триглицеридите, нормализирането на кръвната захар, ако е повишена.