Психическото здраве е основата на един пълноценен живот. Това дали се грижим за нашата психика или не, оказва влияние върху много аспекти от ежедневието ни.

Важно е да се спомене, че всеки от нас преживява едни и същи ситуации по различен начин. Причината за това е, че сме различни хора с различно минало, травми, щастливи и тъжни моменти. Всеки проблем се усеща и преживява индивидуално и за различните хора той има различно въздействие върху живота им.

Често срещано е хората да си казват: „Как мога да се чувствам тъжно за това, след като други преживяват много по-трудни ситуации?“ Погледнато отстрани, може да изглежда така, но е изключително важно да познаваме себе си и да усещаме как различните житейски събития ни влияят. Нашата основна цел е да водим пълноценен живот, в който да изпитваме удоволствие.

За да го постигнем, трябва да се грижим за себе си и да не се обвиняваме, когато изпитваме тъга, гняв или други силни емоции. Важно е обаче да можем да ги регулираме, за да не взимаме решения, базирани единствено на тях. Нормално е понякога да се водим от емоциите си, но ако не ги осмисляме и не ги управляваме, съществува риск да взимаме необмислени решения.

На този въпрос има един сравнително прост отговор – когато нормалното ни ежедневие се промени и ние спираме да функционираме пълноценно. Това обаче не винаги е лесно за осъзнаване, защото самата дума „нормално“ е субективна. Какво означава за нас да сме функционални?

Ето няколко въпроса, които могат да ни помогнат:

• Това, което чувствам и преживявам, пречи ли ми да задоволявам основните си физиологични нужди – да се храня, да спя, да поддържам хигиената си?
• Тези преживявания затрудняват ли изпълнението на ежедневните ми ангажименти (да ходя на работа, да взимам децата от градина, да разхождам кучето)?
• Изолирам ли се от социалния си кръг?
• Има ли близки хора около мен, които изглеждат притеснени за състоянието ми?
• Започвам ли да се разсейвам лесно и да губя концентрация?

След като си отговорим на тези въпроси и придобием повече осъзнатост за емоционалното си състояние, първата стъпка е да подредим проблемите, които ни тревожат – кой от тях е най-належащ?

Ако изпитваш затруднение да подредиш мислите си и да разбереш накъде да поемеш, това е напълно нормално. За да се справим, често е нужно малко психообразование – да разберем как работят нашите мисли и какъв е ефектът им върху поведението ни. Тук психотерапията може да бъде изключително полезна.

Психотерапевтът има и ролята на учител – той навигира и образова клиента за връзката между мислите, емоциите и поведението. Той е там, за да подкрепя, изслушва и помага на човека да осъзнае с какви вътрешни ресурси разполага. Терапевтът не дава готови решения, защото отговорите се крият в самите клиенти – те просто имат нужда от подкрепа, за да ги открият.