Здравната тревожност е често срещано, но често неразбрано състояние. Може да се прояви като постоянно притеснение за собственото здраве или за здравето на близките – дори когато реалните медицински изследвания не показват сериозен проблем.

Здравната тревожност (понякога наричана „хипохондрия“ или „страх от болести“) е:

• Постоянно или повтарящо се притеснение, че има или ще се развие сериозно заболяване.
• Това притеснение не се успокоява (или се успокоява за кратко), дори когато:
• изследванията са добри,
• лекарят казва, че всичко е наред.

При здравна тревожност фокусът не е само върху реалните симптоми, а върху интерпретацията им – „това сигурно значи нещо страшно“. Когато имаме вярването,  че нещо ще ни се случи, то лесно се усеща като истинско преживяване. Съответно ако имаме преживяването, че ще боледуваме, обикновено взимаме мерки и започваме лечение. При здравната тревожност, хората се „лекуват“ като започват да избягват рискови ситуации, дадени събития, даже и излизане навън, за да не се разболеят. Погледнато така, здравната тревожност може изцяло да промени живота на един човек.

Здравната тревожност има емоционални, мисловни, физически и поведенчески прояви.

Емоционални симптоми

• Постоянно напрежение и страх, че „нещо ще се случи“.
• Чувство на безпомощност, вина или срам („Всички ми казват, че си измислям“).
• Трудност да се радваш на ежедневието, защото мислите за болести „стоят на заден фон“.

Мисловни симптоми

Често „сканиране“ на тялото за нови симптоми като задух или прескачане на сърцето, което мигновено води до нова мисъл „сигурно ще получа инфаркт“, а тази мисъл вкарва тялото ни в подготвителен режим (fight or flight mode) съответно изпитваме тези симптоми още по-силно и се получава един порочен кръг.

Пример за катастрофални мисли:

• „Имам главоболие → сигурно е нещо фатално.“
• „Сърцето ми бие по-силно → инфаркт.“

Физически симптоми

Парадоксално, самата тревожност може да причинява:

• сърцебиене, задух, стягане в гърдите;
• замайване, „треперене“ отвътре;
• стомашни проблеми, гадене, отпадналост;
• напрежение в мускулите, главоболие.

Тези усещания често подхранват тревожността: „ето, значи наистина има нещо“, и се получава затвореният кръг.

Поведенчески симптоми

• Чести посещения при различни лекари и спешна помощ.
• Повтаряне на изследвания без ясна медицинска нужда.
• Или обратното – избягване на прегледи, от страх да не чуеш лоша новина.
• Постоянно питане на близки: „Според теб това нормално ли е?“
• Прекомерно търсене на информация в интернет

Причините обикновено са комбинация, а не един фактор.

• Личен или семеен опит (преживяна тежка болест; внезапна загуба, свързана със здравословен проблем; отглеждане в семейство, където често се е говорело за болести, страхове и медицински теми)
• Стрес и натоварване
• Склонност към перфекционизъм и силен контрол – „ако знам всичко, ще съм в безопасност“.
• Повишена чувствителност към телесни усещания – някои хора усещат по-интензивно промени в тялото.
• Прекомерна експозиция на здравни новини, истории за болести, социални мрежи и форуми.

Много е важно изначално да си дадем сметка, че тези тревоги влияят на ежедневното ни функциониране. След това осъзнаването на модела и висока информираност за това как мислите ни и усещанията ни, могат и да не са верни на реалността, ще даде база за лечение.

Модел:  телесно усещане → мисъл „случва ми се нещо фатално“ → паника → проверка/търсене в интернет → временно успокоение → нова тревога.

Самото разпознаване на този цикъл е важна първа крачка.

Ограничаване на търсене в интернет и в чат GPT.

• Опитай се да намалиш безкрайните търсения на симптоми онлайн.
• Договори се със себе си: ако имаш притеснение – първо записваш какво усещаш после обсъждаш с един доверен лекар, вместо да прехвърляш десетки сайтове.

Работа с психотерапевт

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) и други доказани подходи помагат да:

• разпознаеш катастрофалните мисли;
• тренираш нови реакции;
• намалиш нуждата от постоянно проверяване.

Подкрепа от близки

Сподели на човек, на когото имаш доверие, че имаш склонност да се тревожиш за здравето си. Изговори какво те притеснява и обясни, че понякога и неговото уверение може да подклажда вярването за сериозен проблем, но от друга страна е хубаво той да валидира, че това, което преживяваш е истински страх и се нуждаеш от подкрепа и разбиране.

Важно е да се спомене, че понякога и при наличие на тези симптоми е възможно изначалният проблем да не е свързан с болести. При всеки човек е различно и за това трябва персонализиран подход спрямо личността, а не диагнозата.